Професионалното образование в България става по-привлекателно. Това е добрата новина от данните за приема след VII клас, представени наскоро от „Аз-буки“.
Професионалните паралелки вече представляват близо две трети от планирания прием, а през последните години се увеличава и броят на специалностите, в които влизат ученици с по-висок бал. Това е важен сигнал. Професионалното образование постепенно се освобождава от старото възприятие, че е избор предимно за ученици с по-ниски резултати.
Но зад тази положителна тенденция стои един много по-труден въпрос: доколко професионалното образование подготвя кадрите, от които икономиката действително има нужда?
Именно тук данните дават по-малко основания за оптимизъм.
По-високият интерес не решава проблема със съответствието. Анализът, представен от „Аз-буки“, показва сериозни разминавания между професионалния прием и структурата на заетостта. В някои направления се обучават значително повече ученици спрямо реализацията в съответния сектор. В други ситуацията е обратната. Преработващата промишленост, транспортът и строителството например имат значително по-голяма тежест в заетостта, отколкото в професионалния прием. При ИТ специалностите съотношението е в другата посока.
Разбира се, професионалното образование не може и не трябва механично да следва моментната структура на пазара на труда. Ученикът, който влиза в професионална гимназия днес, ще работи в икономика, която след десет или двадесет години ще изглежда различно.
Затова целта не може да бъде всяка професионална паралелка да отговаря пряко на конкретно свободно работно място в момента. Подобна логика би била не само краткосрочна, но и рискова за самите млади хора.
Но когато разминаването между това, за което обучаваме, и структурата на икономиката е трайно, вече имаме системен проблем.
Според цитирания от „Аз-буки“ Индекс на съответствието между професионалното образование и профила на икономиката, ако настоящата структура се запази, значителна част от завършващите няма да работят по професията, за която са били обучавани.
Само по себе си това също не означава непременно провал. Професионалното образование не е договор, който задължава младия човек цял живот да работи по професията, изучавана в училище. Възможността да сменя професия, да продължи образованието си или да се развива в друга област е част от нормалния професионален път.
Проблемът възниква, когато несъответствието не е резултат от свободния избор на младите хора, а от начина, по който системата планира приема и подготовката им.
Това променя и въпроса, който трябва да си задаваме. Не е достатъчно да следим дали делът на професионалното образование се увеличава и дали повече ученици го избират. Това са важни показатели, но не ни казват достатъчно за неговия резултат.
По-важните въпроси са: За какво подготвяме тези ученици? Как определяме кои професии ще бъдат необходими? И доколко знанията и уменията, които младият човек придобива, имат връзка с реалната среда, в която след това ще трябва да работи?
Тук разговорът за професионалното образование естествено стига до бизнеса. Не защото училището трябва да се превърне в обслужваща система на работодателите, а защото именно предприятията виждат непосредствено как се променят професиите, технологиите и необходимите умения.
Но какво всъщност казва самият бизнес?
В следващата публикация от поредицата ще разгледаме резултатите от проучване сред предприятия в България, в което участва Фондация за модерно образование. Данните показват нещо важно: работодателите не търсят просто повече ученици. Въпросът за тях е много повече кои са тези ученици, защо са избрали съответната професия и с каква подготовка стигат до реалната работна среда.
