Да обучаваш ученик в реално предприятие не означава просто да му предоставиш работно място.
Някой трябва да отделя време за него. Да обяснява. Да наблюдава. Да дава обратна връзка. Да координира работата с учителите. Понякога трябва да бъде адаптирана и организацията на производството.
Именно тук част от предприятията срещат затруднения.
Проучването за сътрудничеството между професионалното образование и бизнеса, в което участвахме, показва колко важна е ролята на наставника в предприятието, но и че самите наставници се нуждаят от подготовка и подкрепа. Не навсякъде има достатъчно хора, които могат лесно да отделят необходимото време за тази задача, а професионалната компетентност сама по себе си не означава автоматично готовност да обучаваш млад човек.
Работодателите ясно посочват и от какво имат нужда: помощ при подбора на учениците, обучение и подкрепа за наставниците, по-гъвкаво съобразяване на програмите с реалната дейност на предприятията, по-ясни процедури и по-малко административна тежест.
Това е особено важно за малките и средните предприятия.
Голяма компания може сравнително лесно да отдели човек, който да координира дуалното обучение. За малко предприятие един наставник често е едновременно висококвалифициран работник, ръководител на екип и човек, от когото зависи ежедневната работа. Ако системата иска тези фирми да участват, трябва да отчита тази реалност.
Има и още един въпрос, който лесно се пропуска.
Една от слабостите на професионалното образование остава начинът, по който националната система се среща с много различни местни икономики. Потребностите в индустриален регион не са същите като тези в район, в който доминират туризмът, земеделието или услугите. Няма как една и съща логика за планиране да работи еднакво добре навсякъде.
Това се вижда особено ясно при дуалното обучение.
Отделното ни проучване за привлекателността на обучението чрез работа показва значителни различия в достъпа до такова обучение между отделните региони. Икономически по-развитите райони и големите градски центрове предлагат повече професии и повече възможности за обучение в предприятия, докато в по-малки и отдалечени населени места тези възможности са чувствително по-ограничени.
Това показва нещо много просто: не можем първо да открием паралелката и след това да започнем да търсим къде учениците ще се обучават.
Връзката трябва да бъде изградена предварително.
При планирането трябва да знаем какви предприятия работят в региона, какви кадри ще им бъдат необходими, дали могат да осигурят реална среда за обучение и дали има перспектива младият човек да продължи професионалното си развитие там.
Какво всъщност трябва да променим?
Повишаването на интереса към професионалното образование е важно постижение. Но с него започва следващият, по-труден етап.
Въпросът вече не е само как да направим професионалното образование по-привлекателно. Въпросът е как да направим избора му смислен.
Това означава приемът да бъде по-добре свързан с развитието на регионалната и секторната икономика. Означава работодателите да участват по-рано и по-системно в определянето на необходимите умения. Означава учебното съдържание да може да се променя по-бързо. Означава качествено кариерно ориентиране и по-добро напасване между ученика, професията и предприятието. И означава да подкрепим самите предприятия, когато очакваме от тях да бъдат част от образователния процес.
Това не превръща професионалното образование в обслужваща система на бизнеса.
Напротив. Добре работещото професионално образование трябва да пази интереса на младия човек, като му дава едновременно конкретна професия и достатъчно широка основа, за да може да се адаптира към промените. Но няма как да защити този интерес, ако подготовката му е откъсната от реалния свят на труда.
По-високият интерес и по-високите балове са добра новина. Те показват промяна в общественото отношение към професионалното образование.
Истинският успех обаче ще дойде тогава, когато все повече ученици не само избират професионално образование, но и завършват с умения, които им дават реален избор и реална перспектива.
Тогава връзката между образование и икономика няма да бъде просто цел в стратегическите документи. Ще бъде видима в професионалния път на самите млади хора.
